„Опитахме се да симулираме климатичните последствия в сценарий, при който използването на изкопаеми въглеводороди ще бъде напълно премахнато и вече няма да има антропогенни  емисии на CO₂ в атмосферата. Чудехме се коло бързо нещата може да се случат за  да се обърне текущата тенденция в изменението на климата и дали тези тенденции ще са по-лоши„ - заяви главният автор на публикацията – проф. Шон Маршал от университета в Калгари, цитиран от пресслужбата на организацията.

Авторите на проучването с помощта на своя компютърен модел показват, че Северното и Южното полукълбо се различават значително като чувствителност към затопляне -  северното полукълбо към края на третото хилядолетие  бавно ще се връща към изходните параметри на климата, а климатът в южното полукълбо ще реагира  на промените в концентрацията на CO₂ във въздуха с голямо забавяне.

В резултат,  в тези региони на планетата,  като територията на съвременна Канада, от 3000 година  до голяма степен климатът ще се връща към съвременните параметри, а в южното полукълбо ще има постоянно увеличение на средните температури.

Това ще доведе, по-специално, до превръщането на 30% от плодородни земи на Северна Африка в пустини и затопляне на водите  край бреговете на Антарктида с около 5 градуса по Целзий, което неизбежно ще доведе до пълно разтопяване на ледниците в  западната част на континента.