Биолозите заделили четири групи  с повишена активност, четири с намалена активност и анализирали на поведението на тяхното потомство.

Децата на по-активните родители запазили активността си, а мишките от втората група се оказали по-малко „действени“.

Учените смятат, че въз основа на тези данни, може да се каже с увереност, че активността се предава генетично.

Проф. Теодор Гарланд и колегите му смятат, че тяхното откритие е от голямо значение за човешкото здраве.
„Хората,водещи заседнал начин на живот, могат да се лекуват с лекарства, които въздействат на гените, които отговарят за физическата активност.

Медикаментозното лечение  в бъдеще може да направи спортуването  много по-приятно.
Освен това  с помощта на лечение може да се предизвиква и отвращение към заседналия начин на живот, смятат още учените.