Този месец точно преди 375 години започва първата криза в историята на модерния капитализъм – падането на цените на луковиците на лалетата в Холандия по време на холандската треска по тези цветя. Тя става предшественик на много кризи, които изпитва западната, а след това и световната икономика през следващите векове, постоянно повтаряйки един и същ сценарий, след бума, следва срив.
Първите лалета стигат в Холандия през 1593 г. от градините на султана на Турция. През 1634 към луковиците на тези цветя се появява засилено търсене, когато цветето се превръща в мярка за лукcа на жилището и финансовото състояние на своя собственик. Пикът е през 1636 г.
Основна черта на лалетата е наличието в тях на специални вегетативни вируси, които придават на цветето неочаквани цветови комбинации и десени. Уникални луковици били продавани за астрономически суми, които достигали повече от 5 хиляди златни форинта. Тогава за три луковици можело да се купи дом.
В онези дни богатите мъже се състезавали да плащат за лалета колкото се може по-висока възможна цена и по този начин веднага да се превърнат в знаменитост.
Тогава се появява и фючърсния пазар, когато се закупуват все още неотгледани луковици. Този тип операции тогавашните скептици наричали „търговия с вятър“.
За броени месеци цените на луковиците се увеличили 25 пъти. В рамките на няколко часа, в резултат на умели спекулации се трупали огромните богатства. Изглеждало така, сякаш нямало край това търсене на луковици и ръст на цените им.
Само че през февруари 1637 г. на фондовата борса в Харлем неочаквано се сриват цените на лалетата. Луковиците, които часове преди това струват хиляди форинти, се обезценяват стотици пъти и вече не стрували нищи.
На борсите в Амстердам, Ротердам, Лайден и Утрехт започва паника. За една нощ фалират десетки хиляди бизнесмени. Както посочва в книгата си „Най-често срещаните грешки и безумия на тълпата“, един от експертите по лале-манията, британският журналист Чарлз Макей, разпадането на пазара на луковиците предизвиква обща криза в холандската икономика.
Настоящата годишнина се пада по време на поредната криза, причинена сега не от луковици на цветя, а от колапса на жилищния реален пазар на имоти в САЩ, която се превърна в глобална финансова криза и продължава и днес под формата на дългова криза в еврозоната.
Както посочва в средата на миналия век в брилянтната си творба „Стабилизиране на на неустойчивата икономика“ американският икономист Хайман Мински, цикличното развитие на капитализма има свой собствен закон, според който след период на просперитет и растеж следват криза и колапс. На първо място, по негово мнение, това се дължи на увеличеното използване на кредити в икономиката, когато богатството се създава чрез увеличаване на заемите. Когато размерът на дълговете достигне едно трансцендентално ниво, се „спуква спекулативния балон“ и започва криза, отбелязва Мински.
По инициатива на влиятелния в бизнессредите вестник „Файненшъл таймс“ от края на 2011 г. започна дискусия на тема „Кризата на капитализма“, и как да се промени системата, така че да не се повтаря сегашната бъркотия.
Либералният финансов капитализъм, пише вестникът, сега вкара Запада в задънена улица, когато той губи световното лидерство, отстъпвайки на страни с развиващи се пазари, водени от групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай). В същото време се изтъква и факта, че на западния модел на капитализма му липсва държавно регулиране, което съществува в страните от БРИК.
Както отбелязва в своята последна статия, публикувана във Foreign Affairs известният философ Франсис Фукуяма, „много хора се възхищават от китайски модел, не само заради неговите икономически постижения, но също така и от факта, че той е в състояние бързо да взема мащабни и сложни решения.“
Настоящата криза има и друга особеност – тя предизвика близки до паника настроения в средната класа, която губи повече от другите в резултат на сътресенията сега. Огромният ръст на конкуренцията в глобалната икономика кара западните държави да лишат средната класа от досегашните привилегии и социални гаранции. В резултат, пред средната класа се очертава ясната перспектива от загуба на специалното й място в обществото.
Резултатът е повишена и малко нервна дейност на средната класа, което доведе до образуването в САЩ на консервативното и изолационистко Tea Party movement , а в Западна Европа – засилване на националистическите тенденции.
Тази „паника“ на средната класа не подмина и останалите държави, включително и арабския свят.
Както отбелязва в този контекст, обобщавайки предварителните резултати от дебата за капитализма, „Файненшъл таймс“, светът сега е в повратна точка, когато трябва да бъдат разработени нови правила в икономиката, финансовите пазари и международните отношения. В същото време Западът ще трябва да се раздели с част от своето лидерство и да признае нарастващата сила на държавите, където в капитализма има значително държавно присъствие.
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69