Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.07.2015 16:37 - ПРОТОТИПИТЕ (от Адам до... Адамски!)
Автор: adassa Категория: Други   
Прочетен: 6920 Коментари: 1 Гласове:
40


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
В най-древната библейска книга „Битие" - гл. 6, ст. 2 -е записано: „Тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човечески са хубави, и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше. " Космическото сродяват се подчертава и в стих 4: „В онова време имаше па земята исполини, особено пък откак синовете Божии почнаха да влизат при дъщерите човешки и тия почнаха да им раждат: това са силните, от старо време славни човеци."
Кое ли е „старото време", след като събитията със „синовете Божии" са описани почти непосредствено след сътворението на Адам и Ева и страшното прегрешение на Каин? И какво значи „исполин" - може би човек," висок над 2 метра?... Тази загадъчна информация предполага, че още преди „сродяването" с небесните пришълци човечеството се е развивало в.два клона, та е била предпочетена расата с по-изявени качества, които са я приближавали към синовете Божии. Но божественият „ген" не е способствал за подобряването й, защото в същата.глава 6 почти веднага се споменава за „всеобщия разврат на хората" и решението на Яхве да ги изтреби. Смекчено с уговорката, че ще бъдат запазени само Ной и жена му. Възможно ли е Ной да е бил един от „силните и славни мъже"?
Цитираните текстове са обърквали доста изследователи. Множественото число, дори когато е употребено за Божието потомство, противоречи във висша степен на монотеистичния принцип в еврейската религия. Обяснения-в по-късни текстове не са дадени, като изключим един от апокрифите на Енох, наречен „Книга за юбилеите". Там синовете Божии са сведени до положението на ангели-хранители. Самият Енох — „бил много често през тези шест юбилея с Божиите ангели те му показали всичко за земята и за небесата... и за хранителите, които съгрешили с дъщерите на хората ".
Както и да ги наречем, става дума за неочаквани „зетьове" на човечеството, чиято родова семка не е земна. Същото е и при политеистичните обяснения, които търсят приемственост в най-ранните библейски текстове от някои шумерски първообрази. Такава е например почти изцяло заимстваната легенда за Ной, който в шумерския вариант се назовава Ут-напищим и – според тълкуванието на Зенон Косидовски -„е имал работа с множество богове, надарени с всякакви човешки слабости". Според"тази версия „синовете Божии" са компромис на преводача в малко неясната, но удобна моно-теистична редакция. А „преводачът" не е бил друг освен Мойсей - т.е. човек с „двойно гражданство", посветен в езотеричните знания на най-древните предшестващи ицивилизации египетската и шумерската. Но дори да приемем библейското заимстване, пак ще стигнем до прадревната шумерска легенда за сродяването на боговете с хората и появата на първия „бого-човек" исполинът (в баскетболен смисъл!) Гилгамеш, извършил редица земни и извънземни подвизи далеч преди Херкулес. И в двата случая се докосваме до пра-спомена за нещо, което се е случило в зачатъка на цивилизацията ни, за да остави може би в генетичната памет на човечеството усета за „поглед отгоре", както и еталона за универсални оценки на редното и нередното в.: нашия живот.
И щом се върнахме толкова назад във времето, нищо не ни коства да направим още „две крачки" - от 6-а до 3-та глава на „Битие" с не по-малко загадъчния стих 22: „И рече Господ-Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло..." В него отново е налице множественото число този път увенчано с главна буква заради Божието име. Репликата е изречена веднага след „грехопадението", което църковните-отци са свързали малко прибързано с първия сексуален акт, макар чак в глава 4 да е записано: „Адам позна Ева, жена си; и тя зачена и роди Каина, и рече: придобих човек от Господа." Още ,по-загадъчно изявление, което предполага, че именно Адам е носителят на божествения „ген", защото е сътворен по „образ и подобие", докато Ева можем да причислим хипотетично към някакъв „съребрен" човешки клон, упоменат по-късно с определението „дъщерите човечески". С други думи - митът за „сътворението" да е отглас на първия опит да бъде подобрена местната човешка раса: Напомням, че пак според Библията „исполините" вече са съществували, когато „синовете Божии" или „ангелите-хранители" са слезли и „влезли" при земните дъщери.
Знам колко разнородни тълкувания са правени на тази. първа житейска драма, препредавана заедно с древните символи „дърво на познанието", „плод" (рисуван като ябълка), „змия" и т.н. В нея се корени някаква истина, но не й за баналната еротична сценка, която по би прилягала за сериала „Сексуални фантазии". При внимателно четене става ясно, че ако има грях, той е преждевременното получаване на знание (и то наготово!) наспроти Божията забрана. Защото то би приравнило Адам с Онези, които се подразбират зад Божието местоимение „Яме", без да е постигнал още техния интелект, за да приложи безопасно знанията си. Но кои са Те (и аз употребявам главната буква!) - различаващи добро и зло в космически смисъл и „живеещи вечно" (напомням откровението на мистър Ибс за 800 години нормален живот!)? Продължението на същия стих 22 е:
и сега –да не простре ръка да вземе от дървото на живпота та като вкуси, да заживее вечно В
едемския рай е имало две символични дървета – на познанието и на живота. А според древните народни иносказания за получаване на знания е било изяждането на някакъв плод или свитък, както -е станало пророк Йезекил
Всичко това е довело до- изгонването на Адам от „рая" .да предположим г- от лабораторните условия, в които: се-е извършвала генната инженерия. При това – в известен смисъл „недовършен". Нищо чудно, че първородният му син Каин се е проявил не както подобава на божествената му закваска. Това е истинското грехопадение Да убиеш брат си, - довело до белязването на Каиновото чело, за да бъде разпознаван, и до странната заръка: никой да не убива убиеца Това е символичното начало на всички земни войни и страдания, защото огромно множество човеци носят невидимия „Каинов белег" в душите си и никой не може да ги разпознае. Но знаем ли ние дали цялата ни съвременна цивилизация не е белязана в космически план с категоричната инструкция: не я унищожавайте, тя може би сама ще се унищожи!.
Библейските текстове и тълкуванията им май ни отведоха далече, Те могат да бъдат само „улика", не и доказателство.за хетерогенния ни произход. Има далеч по-новй хипотези, които търсят „липсващото звено" .между еволюционната верига на хоминидите (изправените, маймуни) и внезапно започващия възход на един . клон, без „стебло",- логаритмичната крива на хомо еректус (изправения човек), до кроманьонеца, а оттам до образците, след които .са подбирали живи модели Праксител и Микеланджело. И до нашего брата, удивен от факта, че докато между хората се срещат все по-малко образци на -съвършени статуи, то незнайно как поя-вилите се хуманоиди-европеиди изведнъж съживяват, мечтата на скулптора за хармонично тяло - според известния „кръг на човека в златното сечение" на Леонардо да Винчи. И следва неуместният въпрос: ние ли приличаме на тях, или те на нас? Който има само един отговор, ако се отърсим от антропоцентричната си гордост - че във всички случаи ние сме „правени" по техен „Калъп", а не те по наш!
За себе си вече казах - неидентифицираният образ на другопланетянина се очертаваше в найхармоничния възможен човешки вид. Но ако направим един огромен скок през времето от Адам до американеца Джордж Адамски, ще констатираме, че той още през 50-те години не само е убеден в това, но твърдеше в книгите си, че се е. срещал не веднъж и дваж с другопланетяни със съвършена човешка външност. Интересно е, че първата му книга „Летящите чинии се приземяват" е излязла в САЩ през 1952 година, точно по времето, когато е работен докладът за случая Росуел до президента Айзенхауер, а той се е готвел ,за лична среща с мистър Ибс. Адамски вече не само бе описал „чиниите",, но бе направил изумителни снимки отблизо на тези странни „машини", които смаяха света и предизвикаха много спорове и предположения. Адамски описа и бита на другопланетяните „Вътре в космическите кораби" (заглавието на втората му книга!), където е бил поканен и е преживял някое време. Когато се връщат от сложните си пилотажи с дисковидни апарати в „кораба-майка", тези приятни хора включително и жени - свалят работните си „комбинезони" (определението е на Дж.А.), за да надянат удобни туники и плащове, извадени сякаш от „гардероба" на древните елини. А когато изпълняват мисия сред нас - земляните, - прониквайки дори в големите градове, те са облечени в най-съвременни костюми (според модата в момента!) и съвсем не се различават от нас. Тези хора - пише Адамски във втората си книга -биват подготвяни грижливо за своята мисия и получават инструкции за личната си сигурност. Самоличността км не се разкрива никога, с редки изключения - , на едно или друго лице с определена цел... " Подчертавам пасажа, защото бях поразен, когато го прочетох през 70-те години, и не от друго, а от съвпадението с внушенията, които бях получил от моя Неидентифициран. Ако приемем, че той е измислил и двете си книги –нещо което се разтръбяваше от скептиците по света десетки години, - то двамата сме мислили по еднакъв начин,дори в детайли. Освен ако, казвам го „подсурдинка"! не сме получавали една и съща информация -подсъзнателно и телепатично?...
Цитираното по-горе от мен е всъщност реплика на една другопланетянка, която разговаря с Адамски в уютните и просторни „салони" на кораба-майка, сравняван от автора с „нещо като самолетоносач на летящи чинии*".
Те са на доста голяма височина, откъдето се осъществява на дело„погледът отгоре". Всичко е толкова ново и зашеметяващо интересно, а другопланетяните излъчват такава човечност и светло благоволение, че Адамски споделя: „Стори ми се много трудно да се завърна в робството на земните условия." Той води впечатляващи разговори, включително и с двама мъдреци ~ корифеи не само на знанието, но и на морала, -които напомнят за нашите велики учители от Хималаите. Ето описанието на втория от тях: „Той бе снажен, добре сложен мъж. Нямаше бели кичури в черната му коса - много гъста и причесана назад на меки естествени вълни около високото чело. Костната структура на лицето му бе поразително хубава, а то създаваше впечатлението, че е .било безкрайно пречистено от духа, който живееше в него. Тъмните му кафяви очи искряха с дълбока радост от живота, но аз знаех, че те са способни да проникнат във всяка моя мисъл."
Приблизително такъв е рисуваният портрет на Учителя Мория, с когото са общували двете Елени Блаватска и Рьорих. Мъдрецът, който очевидно е и ръководител, но не в грубо административния смисъл, присъщ на нашите „командири", говори с дълбоко разбиране за Земята и за човека - гледани от Извънземието:.
„Човекът, лишен от прозрение, разстрои хармонията на съществуванието си върху вашата Земя. Той живее във вражда със съседа си, духът му е раздвоен, в смущение. Мир той никога не е знаел, истинска красота не е видял.
Независимо доколко е горд с материалните си постижения, той още живее като изгубена душа...
Уви, заговорът на човека от Земята е несполучлив Семената, които той сее с ограниченото си разбиране, дават горчиви плодове. Все още той е завързан за своето невежество, повтарящ през вековете грешките си но с надежда да намери онова, за което копнее сърцето и ридае душата му... Така човекът стои на стража за нещо, което не е вечно, но е в процес на промяна и упадък. Той е заключил в себе си светлината, която би могла да го изведе на пътя към Вечната Неизменяемост."
Позволявам си този дълъг, цитат не само защото картината е синтетично точна (това е правено от извисени умове и на Земята), но понеже съдържа и неочаквани обобщения - като това за човешкия заговор, на Земята. Поне аз го разбирам като заговор на властимащите и владетелите на огромни икономически корпорации за безумна експлоатация на природните и човешките ресурси с помощта на дезинформацията, демагогията и закона. Едва ли тази обхватна и синтезирана мисъл е присъща на самия Адамски (първата му книга е. издадена в съавторство с поопитен литератор!), макар Шарлот Блоджет, обработила втората книга, да пише: „Фактът, че Адамски притежава повече мъдрост, отколкото формално образование, в неговия случай е актив, оставяйки го свободен от оковите, които често спъват академичния ум. В същото време той е удивително.добре осведомен по повечето проблеми, включително световните събития и причините, които лежат зад тях. Може би се дължи отчасти и на това, че е нещо като пророк.."
.Възможно е да става дума за повишена сензитивност . или прояви на ясновидство; Адамски описва как е бил .викан телепатично на среща с внедрените във фоайето , : на определен хотел.в Лос Анжелос, където той очаква появата им..-Те пристигат с кола в битността на благовидни господа, и го отвеждат в калифорнийската пустиня отначало.по магистрала, а сетне без път - до кацна,ла „летяща чиния". Така или иначе, той си остава загадка Още приживе бе обвиняван във фалшификация заради Снимките.си Някои от тях са направени от удивителна близост,с НЛО, увиснало" малко над земята. Видни са три полусфери от долната страна на апарата, както и извисеният му „купол" с редица „прозорчета". Скептиците, твърдяха, че това са снимани в едър план абажури. Странното е, че НЛО от същия „абажурен" тип, с три изпъкнали полусфери отдолу, бяха фотографирани ,години.и. десетилетия покъсно над разни континенти! Някои от. техническите описания на Адамски също се .потвърдиха. Например— огромен пурообразен кораб-майка е бил наблюдаван от съветски капитани на подводници над открития океан, точно когато от него ,излитат по-малки „чинии", а други влитат - досущ по начина,,описан от Адамски, и то пак над океана. Инте ресно.е да се отбележи, че Адамски пръв обяви нещо, което днес уфрлозите считат за премълчаван факт —лунната база на другопланетяните. Един от тях, наречен Зул, му съобщава: „Самите ние имаме една голяма лаборатория точно отвъд ръба на Луната, невидима от .Земята, в умерената. и-по-студена секция на това тяло" Вече. има много данни за необяснима разумна дейност на Луната, обобщени под условното название „лунни аномалии".. Сред тях - съобщения за прелитане на огромни обекти над лунната повърхност. А какво да кажем за репликата на Армстронг - изрязана в телевизионното предаване, но заловена от радиолюбители часове преди човешки крак да стъпи на Луната: „Има огромни предмети, сър!.Огромни! Господи! Тук има космически кораби! Те са подредени от другата страна на кратера! Те са на Луната и ни наблюдават!" Не затова ли астронавтите бяха задържани в модула доста часове, преди да се даде разрешение за излизане?
Но това е отделна тема и ние ще се върнем към нея. Въпросът тук е - откъде Адамски е могъл да получи подобна информация в началото на 50-те години? От друга страна - не мога да премълча, че някои от описанията, репликите и твърденията в книгата му звучат наивно и неточно. Например, че един от членовете на екипажа бил
„марсиянин", а друг - „венерианец" (тогава се вярваше, че тези планети са населени!), прави впечатление и несполуката му да обясни двигателната система на „чиниите". Наистина той казва, че на „дъното" на апарата има „грамадна лупа" (разбирай - кристал!), в която се вижда всичко от огромна височина. Но нека си припомним кристалите на мистър Ибс, които давали възможност да се видят-невероятни неща!?... Всичко това навежда на две предположения:
Първото: че Адамски наистина е летял в НЛО с нарочно подбран екипаж от другопланетяни-европеиди, „костюмирани" по подходящ начин, за да бъдат възприети по-благовидно от съзнанието на един землянин. В такъв случай е валидно сравнението на Десмънд Леели: ,А.дамски се намира в същото неудобно положение, както туземецът от Бразилия, който е бил качен на хеликоптер за едно летене. Той е летял. Хеликоптерът е отлетял. Човекът се опитва да разкаже на своето племе какво се е случило, но в речника му няма думи, за да го опише подходящо." Бих добавил – и напълно точно!
Второто предположение ми изглежда по-невероятно: всичко описано да е налучкано интуитивно с помощта на ясновидските възможности на Адамски плюс телепатично получена информация от другопланетяните. Има такива по-късни случаи, при които те извеждат съзнанието на човека заедно с етерното му тяло, за да го отведат на своя „космодрум" и му покажат космическите си летяла. Но ако е тъй, остава открит въпросът за направените от самия автор фотографии!?
Има, уви - и трета възможност, която не мислех да споменавам: някакъв, скептик бе чул и ме уверяваше, че на смъртното си легло Адамски изповядал „голямата си измама", т.е. че е съчинил всичко от игла до конец. Аз не повярвах на твърдението. Но дори да го приемем, пак не можем да обясним някои удивителни описания и съвпадения, както и произхода на фотографиите, които през 50те години не можеха да бъдат преснимали от ничий „оригинал".
Книгата „Вътре в космическите кораби" прочетох в любителски превод едва през 1980 година. Имах вече доста познания, но онова, което най-силно ме впечатли, бе съвпадението на цял комплекс от представи, формирали се в мен в течение на близо две десетилетия. Най-важната бе тази за прототипите, по чийто образ и подобие сме създадени и в чието реално съществувание дълбоко в себе си не се съмнявах. Не знаех дали в свободното си време носят старогръцки хламиди и с какво се хранят (Адамски описва подробно менюто им!), нито по какъв начин управляват космическите си кораби, но те се родееха по всичко с моя Неидентифициран, а при това Адамски уверяваше, че ги е срещал. И то по начин,, който вече мислено си бях утвърдил като най-вероятен, та дори в някаква степен го бях съпреживял.
До 1978 г. ние в България не разполагахме с компетентни обобщения за „пилотите" на НЛО, освен долитащите главно от Запад несериозни подмятания за „зелените човечета", за чийто облик можехме да съдим само от карикатури и вицове. По-вероятно за мен бе „пилотите" да са хора като онзи човек, дето помахал от ръба на „чинията" си на отец Жил в Нова Гвинея. Тази случка бе достигнала до мен в кратък преразказ от някакво чуждо списание. Дори нашумялата навремето история с Бети и Барни Хил препредавана доста свободно - аз възприемах като среща с идентични нам същества.

Второто пришествие Димитър Делян 



Гласувай:
41



1. ufonlo - Атланти и странни "Богове...
29.07.2015 17:10
Атланти и странни "Богове-Хора" се
споменават в писанията като Библията,
Книгата на Енох, Рамаяна, Махабхарата,
Ведите, на Шастрас, на скандинавската Еда,
на Зенд Авеста (персийски), на Кодекс Чималпопока (толтеките), на Попул Вух
(Маите), на уелските Триади, на Висудхи Мага (будистки летопис), "Летописи на
четиримата Капитани” (летопис от Ирландия), на Ипуер и Папири Ермитаж
(египетски летопис), "Летописи на Куаухтитлан” (летопис на Маите) и други.
Атлантида, име записано в различни вариянти от стотици култури, е наричана:
Antilla, Amenti, Arallu, Attala, Atvantika, Aztlan, Azatlan, Атлантия, Atli, Asgard,
Авалон, Аркадия, Arktos, Agartha, Шангри-ла, Hyperborea, Тула, Rutas, Туле,
Hesperides, Хъ-Бразилия, за да спомена някои от тях. Тя е била истинското
Елисейско поле. Келтите наричат домовете на техните предци с различни имена,
които са преминали в приказен фолклор от по-късни периоди. В техните легенди
чуваме за Finias, Murias, Gorias и Falais, и в Tir Tairngire (обещаната земя), на Маг
маш (на полето на щастието), ТИР ФА тонн (Земя под морското дъно), от Виетнам
Тир БЕО (Страната на Живота), и на васанския Тир Нан (провинция на малки
деца, или на вечния младеж).
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031