Постинг
10.02.2015 12:09 -
50 градуса сиво
Автор: taplomoni
Категория: Тя и той
Прочетен: 494 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.02.2015 14:33
Прочетен: 494 Коментари: 0 Гласове:
-1
Последна промяна: 10.02.2015 14:33
Видях ръцете си. Вадиха голи току-що приготвено от мен месо. Сухо, прегоряло, приличащо на черни тънки евтини подметки на евтини обувки. Миришеше силно на въглен, изпепелен до основи. Купчина пепел. Ръцете ми държаха врялата тава, а аз не изпитвах болка. Хвърлих я на пода. Изплаших се, че не чувствам. Издрънча шумно пред босите ми крака. Хванах ръкохватките и я вдигнах. Тръшнах я на плота. Изключих работещата на макс печка. Седнах до нея, свих колене, сложих дланите на челото, пръстите се забиха в косата ми. Имах нужда да се скрия, да помисля, да не мисля...
Стоях така, не знам колко. Просто стоях,опитвах да разбера какъв беше този късмет, безкъсмет, стоящ нагло над мен. Живота ми? Мечтите? Усмивката? Къде са?! Усетих леко пулсиране по пръстите и дланите. Видях ръцете си- мехури. Имах мехури! Разплаках се. Изплаших се, че не чувствам нищо.
Сипах си едно малко, последното за днес. Изпих на екс. Пие ми се още, но бутилката свърши. Искам просто да се отпусна, да не мисля за миналата нощ, по-миналата и по-по. Запалих цигара. Виждам как попива в косата, ноктите, попива в мен. Загасих фаса в претъпкания пепелник. Отпуснах се опиянена. Търся любовта. Не съм глупачка, знам, че за да я намеря трябва да търся. Не съм от тези които вярват, че ще дойде случайно. А ако идва ей-така, едва ли ще кацне точно при мен. Била съм с повече мъже или те са били с мен, не знам как е по-правилно. Не ме оставя на мира съзнанието. Крещи: „ЛЕКА“! Това чета и в погледите на приятелите, на познатите, на всички. Нямам нужда от съжаление. Аз просто търся любов. Не разбирам, никой не проумява, че бройката е пропорционална на изискванията. Аз имам изисквания, много. Имала съм мъже в живота си за по-дълго от един път време. Имала съм и такива, които след един път време не искам да срещам отново. Не понасям да ме търсят, ако е ясно, че няма да продължи. Тези с които съм прекарвала повече време, не искам да ми губят повече от времето. Не знам, мъжа губи чара си след като преспиш с него. Не понасям да ме гушка, на повечето давам, за да не мислят, че съм лека. Не понасям да иска да спи в дома ми. Почти всички преспиват. Чувствам се мъж, ако го изгоня. Не искам да съм мъж. Само тогава ми се иска. Да дам пари за такси, да се разкара по-бързо от леглото, от главата ми.
Снощи срещнах един. Красив е. Има чаровна усмивка, разсмиваше ме. Спретнат, миришеше добре. Висок, атлетичен. Бивш спортист, отказал се, за да работи в семейната фирма- отговорен или безхарактерен?! Не можах да разбера. Желаех го, но сега експериментирам. Приятелка ми каза, ако отговаря на повече мои критерии, трябвало да изглеждам недостъпна. Не знам как устоях снощи, но днес съжалявам. Не си го избивам от главата. Искам тялото му.
Погледнах пак ръцете си. Пулсираха. Влязох в банята, облях тялото си със студена, ледена вода. Исках да опресня мозъка, да избистря главата. Лед нахлу със сила в мен. Алкохолът спря да действа, мислия по-трезво от всякога. Боли ме ужасно. Промих и превързах с марли. Осъзнах, че общото между всички мъже с които съм била не е любовта, алкохолът е. Пия, за да се чувствам по-красива, по- свободна, по-уверена. Отпуска ме и общувам по-лесно с мъжете. Може би грешката е, че е прекалено лесно. Сутринита, алкохолът е избягал от мен, усещам само съжаление в погледа на нещастника. Погледнах към съсипаната от въглените тава. Миризмата се носеше в целия апартамент. Двете подметки трябваше да са моя обяд. Обяд, а аз вече изтрезнявах. Тавата, изгорялото месото – това бях аз. Изпепелена, съсипана, омърсена, непотребна.
Наистина имам проблем. Търся толкова дълго любовта. Не осъзнавам, че съм се хванала за алкохол, точно както удавникът за сламката. За да се спася по-лесно, безболезнено. Бях се превърнала в отчаяна алкохоличка. Кой би обичал човек за съжаление?! Кой би обичал неизтрезняваща лека жена?! Виждам всичко ясно. Бях пияна прекалено дълго време. Това обясняваше, защо не харесвам мъжете на сутринта. Аз просто не ги подбирам, оставям се те да ме избират. Тогава взех решението, което щеше да промени мен, живота ми.
Не ми е вкусно. Не ми доставя удоволствие. Не изпитвам нужда. Провокира ме да мисля, да изпадам в черна бездънна яма. Да лазя. Да ми се повръща не само от него, от мен самата. Води до болка, до ужасна болка, до безграничнo ужасна болка...
Повече НИКОГА няма да готвя!!!
Отворих бутилка уиски, сипах в чаша. Трябваше да празнувам. Живота ми от днес ще бъде нов...
P.s Свети Валентин опиянява, дава криле. Трифон Зарезан, просто „маха главата“!
Стоях така, не знам колко. Просто стоях,опитвах да разбера какъв беше този късмет, безкъсмет, стоящ нагло над мен. Живота ми? Мечтите? Усмивката? Къде са?! Усетих леко пулсиране по пръстите и дланите. Видях ръцете си- мехури. Имах мехури! Разплаках се. Изплаших се, че не чувствам нищо.
Сипах си едно малко, последното за днес. Изпих на екс. Пие ми се още, но бутилката свърши. Искам просто да се отпусна, да не мисля за миналата нощ, по-миналата и по-по. Запалих цигара. Виждам как попива в косата, ноктите, попива в мен. Загасих фаса в претъпкания пепелник. Отпуснах се опиянена. Търся любовта. Не съм глупачка, знам, че за да я намеря трябва да търся. Не съм от тези които вярват, че ще дойде случайно. А ако идва ей-така, едва ли ще кацне точно при мен. Била съм с повече мъже или те са били с мен, не знам как е по-правилно. Не ме оставя на мира съзнанието. Крещи: „ЛЕКА“! Това чета и в погледите на приятелите, на познатите, на всички. Нямам нужда от съжаление. Аз просто търся любов. Не разбирам, никой не проумява, че бройката е пропорционална на изискванията. Аз имам изисквания, много. Имала съм мъже в живота си за по-дълго от един път време. Имала съм и такива, които след един път време не искам да срещам отново. Не понасям да ме търсят, ако е ясно, че няма да продължи. Тези с които съм прекарвала повече време, не искам да ми губят повече от времето. Не знам, мъжа губи чара си след като преспиш с него. Не понасям да ме гушка, на повечето давам, за да не мислят, че съм лека. Не понасям да иска да спи в дома ми. Почти всички преспиват. Чувствам се мъж, ако го изгоня. Не искам да съм мъж. Само тогава ми се иска. Да дам пари за такси, да се разкара по-бързо от леглото, от главата ми.
Снощи срещнах един. Красив е. Има чаровна усмивка, разсмиваше ме. Спретнат, миришеше добре. Висок, атлетичен. Бивш спортист, отказал се, за да работи в семейната фирма- отговорен или безхарактерен?! Не можах да разбера. Желаех го, но сега експериментирам. Приятелка ми каза, ако отговаря на повече мои критерии, трябвало да изглеждам недостъпна. Не знам как устоях снощи, но днес съжалявам. Не си го избивам от главата. Искам тялото му.
Погледнах пак ръцете си. Пулсираха. Влязох в банята, облях тялото си със студена, ледена вода. Исках да опресня мозъка, да избистря главата. Лед нахлу със сила в мен. Алкохолът спря да действа, мислия по-трезво от всякога. Боли ме ужасно. Промих и превързах с марли. Осъзнах, че общото между всички мъже с които съм била не е любовта, алкохолът е. Пия, за да се чувствам по-красива, по- свободна, по-уверена. Отпуска ме и общувам по-лесно с мъжете. Може би грешката е, че е прекалено лесно. Сутринита, алкохолът е избягал от мен, усещам само съжаление в погледа на нещастника. Погледнах към съсипаната от въглените тава. Миризмата се носеше в целия апартамент. Двете подметки трябваше да са моя обяд. Обяд, а аз вече изтрезнявах. Тавата, изгорялото месото – това бях аз. Изпепелена, съсипана, омърсена, непотребна.
Наистина имам проблем. Търся толкова дълго любовта. Не осъзнавам, че съм се хванала за алкохол, точно както удавникът за сламката. За да се спася по-лесно, безболезнено. Бях се превърнала в отчаяна алкохоличка. Кой би обичал човек за съжаление?! Кой би обичал неизтрезняваща лека жена?! Виждам всичко ясно. Бях пияна прекалено дълго време. Това обясняваше, защо не харесвам мъжете на сутринта. Аз просто не ги подбирам, оставям се те да ме избират. Тогава взех решението, което щеше да промени мен, живота ми.
Не ми е вкусно. Не ми доставя удоволствие. Не изпитвам нужда. Провокира ме да мисля, да изпадам в черна бездънна яма. Да лазя. Да ми се повръща не само от него, от мен самата. Води до болка, до ужасна болка, до безграничнo ужасна болка...
Повече НИКОГА няма да готвя!!!
Отворих бутилка уиски, сипах в чаша. Трябваше да празнувам. Живота ми от днес ще бъде нов...
P.s Свети Валентин опиянява, дава криле. Трифон Зарезан, просто „маха главата“!
Няма коментари
