блог :: Вода на Луната

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.10.2011 07:17 - Вода на Луната

Автор: ucugop Категория: Други

Прочетен: 1231 Коментари: 0 Гласове:

През последното десетилетие оживено се обсъждаше възможността на Луната да е имало вода в определено време - както в течно, така и в твърдо състояние, под повърхността и на нея. Проблемът бе дискутиран многократно на многобройни научни конференции и на него се гледаше предимно с подчертан скептицизъм. Данните, подкрепящи подобно становище, напоследък станаха повече от сигурни. Всъщност няма отделна специална публикация, в която да се посочат доказателствата на снимките от "Орбитър" 4 и 5. Тъй като мнозина не са запознати с тези данни и предполагат, че ефектите са причинени от други течности - лава, прах, газове, а защо не и водка, - ще ги разгледаме накратко в настоящата статия.
Голд отбелязва, че няма причина да вярваме, че всички гладки райони в кратерите и между тях са причинени от лава, изригваща от недрата на Луната. Според него материалът, който запълва кратерите и моретата, е прах, получен от процеса на ерозия. Поради липсата на прашни речни долини аз не приех това схващане и предположих, че прахът е бил пренесен в по-ниските райони при по-големи сблъсъци и от краткотрайни валежи, след което водата е изчезнала в Космоса или под повърхността. Според Гилвари в продължение на милиарди години на Луната е имало големи океани. Въпреки че наблюденията му са основателни, за съжаление големият период, предположен от него, без наличието на значителни речни долини, доведе до отхвърлянето на идеите му. Голд и Копал излязоха с предположението, че водата се е освободила от лунните недра и е образувала области на вечна замръзналост, подобни на онези, които съществуват в полярните райони на Земята. Сафронов и Рускол възразяват, че водата не би могла да се освободи бавно от лунните недра и да образува океани, защото скоростта на изтичане на водата би трябвало да бъде толкова висока, че би трябвало да се образува съвсем тънка водна атмосфера. Това заключение е вярно и източниците на вода на повърхността, които бяха предложени от авторите, са от катастрофичен произход - т.е., дегазация на лунната повърхност при сблъсъка на Луната с големи космически обекти, голямо изригване от Земята по време на образуването й, челен сблъсък с комета и т.н. Аз изказах предположението, че подобните на езера райони в близост до и в стените на Алфонсо наистина са причинени от вода (вж. изображенията им на Табло III в статията за Луната в "Енциклопедия Британика"). Голд е на мнение, че голямата централна маса в Алпетрагий е всъщност пинго (В районите на вечната замръзналост - в северните части на Канада и Сибир - подпочвената вода образува големи конуси от лед, покрит с лунна почва. Те често наподобяват малки вулкани със стръмни склонове и падина на върха, подобна на вулканичен кратер. В някои случаи ледът се разтопява и оставя кратер, който много прилича на лунните кратери, но с много по-малък диаметър.).
Въглеродните хондрити може да имат лунен произход, особено тези от тип 1. При тях личи, че някога са били потопени във вода и че на лунната повърхност със сигурност в миналото е съществувала вода в течно състояние.
Долината на Шрьотер, западно от Аристарх, е известна от края на XVIII в., но наблюденията от Земята не могат да установят произхода й. Снимките на "Орбитър" 4 и 5 я показват с големи детайли, както и множество съседни долини. Долината на Шрьотер започва в един планински район с разширена част, известна като "Главата на кобрата", и се простира приблизително в западна посока към равния морски район. В най-широката си част достига около 8 km и е дълбока около 600 или 700 m. Северно от Аристарх и Принц могат да се открият и други по-малки долини с "глави на кобри". В някои случаи има и разклонения, но най-често не се наблюдават притоци и делти. Вероятно съществуват малки наслагвания в краищата от страната на моретата, но те са прекалено малки, за да се сметнат за ерозирали материали от долините. Южно от Аристарх и северно от Марий се намира едно русло, простиращо се в протежение на повече от 160 km по изключително гладката морска повърхност. То постепенно и равномерно намалява по ширина от югоизток към северозапад, където излиза извън очертанията на снимката, с която разполагам ("Орбитър 4", кадър 150, висока разделителна способност). Недалеч от по-големия край руслото е широко около 900 m и очевидно достига до нула в другия край. Коритото е много извито и не е възможно да представлява физическа фрактура. Няма разклонения. Подобни корита могат да се открият на много места - например в и недалеч от Алпийската долина, както и другаде. Изглежда те са характерни за цялата Луна.
Но защо няма наноси в един от краищата им, нито пък разклонения (с изключение на единични случаи по отношение на последните)? Стените им, изглежда, са се формирали при свличане, а северно от Кригер съществуват редица кратери, които, изглежда, се намират в начален етап на такова свличане. Би трябвало под повърхността да е текла вода, която да е образувала тунел, който впоследствие се е затрупал. Но в този случай, къде е отнесеният от водата материал? Ако под лунните морета има лед, достатъчно е само той да се стопи, за да може водата да изчезне в пустинните пясъци (това обяснение бе предложено от Голд). Но не е ли възможно това да е било лава? Възможно ли е лавата да тече в протежение на стотици километри и да изчезне, без да остави никаква следа? Смятам, че отговорът и на двата въпроса е отрицателен. Но в тези долини има детайли, които много се различават помежду си.
Докато прелитах над Гренландия на 9 септември 1967 г., забелязах извитите, подобни на лунните клисури структури в ледниците на острова. Някои от тях приличаха на пукнатини, но други - поне в някои райони - приличаха досущ на извитите клисури на Луната.
Кригер, който се намира северно от Аристарх, представлява кратер с неправилна форма с по-късно нарушение от друг кратер в южната стена, любопитна падина в равнината, южно от кратера, и неравномерна маса, покриваща северната стена и района, северно от кратера. В западната стена има пролом, от който започва неравно дере, продължаващо малко на запад. То прилича на корито на река - в западния му край може да се види нещо, което би могло да бъде и нанос. Коритото съществено се различава от другите, които описах по-горе. Северно от Принц една от малките падини от типа на долината на Шрьотер минава напречно през продълговат нисък участък. Тя има равно дъно, пресечено от малко речно корито, подобно на започващото от Кригер. Двете корита показват, че на повърхността е имало потоци и че следователно е съществувала лунна атмосфера с налягане, което е било равно или дори по-голямо от налягането на водните пари в точката на топене, или 4,6 mm живачен стълб. Възможно ли е Кригер да е бил пинго, който се е стопил и се е разрушил? Ако това е така, той е много красноречив пример като същите формирования, съществуващи на Земята. Диаметърът на Кригер е 25 km. Успях да открия снимка на земен пинго с диаметър 300 m. Но нищо не пречи за милиарди години тези образувания да станат много по-големи. Съществуват ли неразтопили се и все още цели формирования от този род на Луната? Нищо чудно някои от т. нар. вулкани всъщност да са именно пинго.
Южно от Аристарх има кратер, подобен по големина на Кригер (наименованието му ми е неизвестно; вижда се на кадър 150 на "Орбитър 4", 1 от 3, висока разделителна способност). В северната му стена има пролом, а непосредствено до него от външната страна на кратера - гладка купчина наноси. Очевидно от кратера е изтекла някаква течност, която е оставила материала. Възможно е това да е било лава, тиня или поток от прах и газ. С оглед на безспорните доказателства за наличието на вода в другите долини, съм склонен да приема, че ефектите, наблюдавани в този кратер, както и в Кригер, се дължат на водата.
В миналото на Луната е имало вода.
Всъщност, както стана дума по-горе, неколцина сериозни изследователи на Луната стигнаха до заключението (или поне изказаха предположение), че някога в миналото на Луната е имало вода. Постоянно се изнасяха данни за наличието на подобни на езера структури и всеки от авторите откриваше сам за себе си едно и също доказателство, вече описано от някой друг. Предположенията им бяха основателни, а данните - верни. Фактът, че не съществуват същински речни долини, се противопоставя на факта, че моретата са сравнително млади формирования. Не е възможно да се определи кога точно са се появили те. Дали преди 4,5 милиарда години, когато Луната е била "пленена" от Земята и евентуално тогава е получила известно количество вода от нея, или преди около 2 милиарда години, когато орбитата на Луната се е променила от регресивна на директна и когато се е намирала по-близо до Земята? Или водата на повърхността се е появявала неколкократно? Така Луната би могла да се сдобие с вода и по-рано, като част от нея се е изгубила в Космоса, а друга част е останала под повърхността. Атмосферата изчезнала и под повърхността температурите се понижили. След това Луната се сблъскала с комета, от което отново се е сдобила с атмосфера, температурата се е покачила подобно на земната, ледът се е разтопил и по повърхността се появили потоци и извори. После атмосферата отново изчезнала и водата отново замръзнала до следващия сблъсък с комета. Доводите на Сафронов и Рускол изглеждат основателни и катастрофичната теория изглежда е единственото разумно обяснение за наличието на вода на Луната.
Х. К. Юри

Нагоре