Кой е Чарлз Дарвин  няма нужда да се обяснява на никого. Всеки знае от училище, че всичко живо на земята произлиза от една от най-елементарните бактерии по пътя на еволюцията. Въпреки това, ясни  доказателства за тази теория няма: дори и яростните  почитатели на еволюцията не могат да извадят убедителни аргументи в своя защита. За сметка на това все по-популярна е теорията за инволюцията.
Еволюция на заден ход? Питекантропи, неандерталци, кроманьонци, синантропи, австралопитеци – тези видове  не са звена от  една еволюционна верига от маймуна до човек, както се е считало преди.
Дарвин е бил първият, който не само е обърнал  внимание на идентичността на анатомичните и морфологични структури  на различните видове живи същества, но също така е видял в това и пряка връзка. Официалната наука дълго време считаше  теорията на еволюцията за единствено вярна, отхвърляйки всички останали като неоснователни. И не забелязваше, че няма убедителни доказателства, представени отДарвин  – в заключенията си  той се основава само на предположения, докато теорията на инволюцията е много по-логична и по-стройна.
Всъщност, инволюция (от латински: Involutio - "Завой, обръщане“) – това е регрес, загуба и редукция. На практика   биологичната   изглежда така: максимум  отделни  органи и системи в организма като цяло се губят в процеса на развитие, а като минимум – техните функции   значително се опростяват или се редуцират.
Според учението за инволюцията, първоначално  планетата е била  обитавана от един или повече основни вида протосъщества, от които – чрез векове деградация (!) – са се появили всички други живи същества в цялото им разнообразие.
Казвате си: „Няма как!“ Но учени от различни страни и различни области на знанието все по-уверено твърдят: „Може!“ Какви са техните аргументи?

Феноменът  Маугли

На първо място  и психолози и физиолози са почти единодушни в мнението си, че процесите на деградация, или регресията, протичат по-бързо, по-лесно, и (най-важното) по-естествено. Докато за прогреса са нужни значителни усилия, насочени в  строго определена посока. Това  най-ясно личи от „феномена Маугли“. Широко известни са многобройните случаи на нормално развиващи  се деца, независимо по какви причини,  оказали се сред животните, израсли в тяхната среда, и  приели техните навици и начин на живот. Те се научават да ходят на четири крака, да ядат сурово месо,   стават нечувствителни към студ и горещина, тоест придобиват някои навици. Но в същото време при тях се забелязва деградация на висшата мозъчна активност, а оттам и на морфологична деградация  на мозъка. Децата бързо са станали животни! А обратният процес вече не е възможен. Почти всички Маугли, които са успeли да се върнат в човешкото общество, не са се научили да говорят, да  носят дрехи,  да ходят на два крака, да използват прибори за хранене, въпреки че за това обучение са изразходвани значителни усилия. В редки случаи някои от тези деца, които все пак се поддавали на очовечаване,  тежко и безнадеждно изоставали в интелектуално и емоционално развитие  и признавали,  че сред животните се чувствали много по-добре.
Има дори и по-разпространени, но по-малко очевидни примери. Огледайте се – кои от вашите приятели и познати продължават с напредването на възрастта своето физическо и интелектуално развитие? Единици. Повечето деградират. И   ako психическата деградация  на човечеството не е толкова очевидна, то физическата е драматично очевадна. И тя просто прогресира от поколение на поколение. Ние  деградираме като вид!

ЗАЩО са им на КОНЕте пет пръста?

Вторият аргумент в полза на инволюцията е очевидното несъответствие на някои морфологични и анатомични характеристики на живите същества от  гледна точка на биологичната им жизнеспособност. Например ученият Шмалхаузен  доказва убедително, че всички гръбначни животни, от земноводните до човека, заедно и c копитните  животни  имат петопръстен строеж на крайниците си. За човека това е много важно. Но защо са му пет пръста на крайниците  на кон, след като му е достатъчен и един?  Или на китовете, които според  логиката би трябвало да са под формата на гребла? Нима това прилича на еволюцията на хващателния орган според Дарвин? По-скоро това е деградация на ръцете в  лапи, копита, или плавници.
Още по-поразителен пример е  човешкият крак: сложно амортизиращо устройство, състоящо се от 26 кости. Единственото биологично оправдание за този сложен  „инструмент“ е  разпределението на натоварването при изправено положение на тялото, подходящо само за човека. У четириногите такъв сложен механизъм  не би  могъл да възникне в процеса на еволюцията – вече не e необходим. Въпреки това, в някои атрофирали състояния, е налице в повечето гръбначни животни, без да има  биологично значение. Струва си обаче да се предположи, че това е един от признаците на деградиране на висши същества, и всичко ще си дойде на мястото.
И има такива несъответствия десетки, ако не и стотици!

Звена  от различни ВЕРИГИ

И накрая, третият основен аргумент в полза на инволюционната теория. Все по-голям брой антрополози, които изучават така наречените древни  хора – питекантроп, неандерталец, кроманьонец, синантроп, австралопитек и т.н. – стигат до извода, че тези видове не са звена от еволюционната верига  маймуна – човек, както се е считало преди. В процес на сложна и усърдна работа чрез сравняване на морфологичните и анатомичните характеристики на даден вид с времеви интервали и техните местообитания, учените заключават: това са отделни видове хуманоиди, деградирали  от общ прародител, както и всички други форми на живот на планетата. И че този прародител, от който е произлязъл Хомо сапиенс, е  живял на Земята преди милиони години, бил е високоразвит, хармоничен, притежавал е умения, знания и технологии, недостъпни за нашата цивилизация. Кои са били тези хора, как и кога са дошли на планетата и къде са изчезнали, учените все още не знаят. Но изследванията си струва да бъда насочени в правилната посока.